Вървя по обърнатите клепачи на мъж,
който спи вкочанен.
В центъра на изкорубената ми ретина.
Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,
пронизвайки рамото
на бялата ми като антракс ръка.
Тогава мъжът се събужда и се разтича от гледката.
Aз ослепявам от болката.
После се смея,
плача,
мисля си.
Колко е хубаво да си буден.
И още по-хубаво - сляп
в свят, в който кръвта не трогва никого.
© Йоанна Маринова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
