Epitaph
Вървя по обърнатите клепачи на мъж,
който спи вкочанен.
В центъра на изкорубената ми ретина.
Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,
пронизвайки рамото
на бялата ми като антракс ръка.
Тогава мъжът се събужда и се разтича от гледката.
Aз ослепявам от болката.
После се смея,
плача,
мисля си.
Колко е хубаво да си буден.
И още по-хубаво - сляп
в свят, в който кръвта не трогва никого.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Йоанна Маринова Всички права запазени
