vampire_blood_kiss (Йоанна Маринова)
191 389
1 февр. 2011 г., 18:01

Epitaph 

  Поэзия
846 0 9

Вървя по обърнатите клепачи на мъж,

който спи вкочанен.

В центъра на изкорубената ми ретина.

Изведнъж една ледена шушулка се откъсва,

пронизвайки рамото

на бялата ми като антракс ръка.

Тогава мъжът се събужда и се разтича от гледката.

Aз ослепявам от болката.

После се смея,

плача,

мисля си.

Колко е хубаво да си буден.

И още по-хубаво - сляп

в свят, в който кръвта не трогва никого.

 

 

 

© Йоанна Маринова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??