27 may 2014, 11:40

Епизод

  Poesía » Otra
571 0 9


Епизод*

 

 

било какво било 

изрече хубавото плачейки и тръгна

преди да хлопне входната врата

пресегна самотата

и през прага

с хладните си длани

го прегърна

ръцете ѝ

миришат на сълзи

обидно-лепкави

досадно-приказливи

не пожелавам никому

такава тишина

дори и в непростимото желая

да сме живи

и тази мъка ще се извърви

а белегът от кървавата рана

ще помни всичките щастливи дни

така и трябва

друго не остана

 

*на Павлина

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Лина - Светлана Караколева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...