Епизод
Епизод*
било какво било
изрече хубавото плачейки и тръгна
преди да хлопне входната врата
пресегна самотата
и през прага
с хладните си длани
го прегърна
ръцете ѝ
миришат на сълзи
обидно-лепкави
досадно-приказливи
не пожелавам никому
такава тишина
дори и в непростимото желая
да сме живи
и тази мъка ще се извърви
а белегът от кървавата рана
ще помни всичките щастливи дни
така и трябва
друго не остана
*на Павлина
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Лина - Светлана Караколева Все права защищены
