27.05.2014 г., 11:40

Епизод

568 0 9


Епизод*

 

 

било какво било 

изрече хубавото плачейки и тръгна

преди да хлопне входната врата

пресегна самотата

и през прага

с хладните си длани

го прегърна

ръцете ѝ

миришат на сълзи

обидно-лепкави

досадно-приказливи

не пожелавам никому

такава тишина

дори и в непростимото желая

да сме живи

и тази мъка ще се извърви

а белегът от кървавата рана

ще помни всичките щастливи дни

така и трябва

друго не остана

 

*на Павлина

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...