27.05.2014 г., 11:40

Епизод

576 0 9


Епизод*

 

 

било какво било 

изрече хубавото плачейки и тръгна

преди да хлопне входната врата

пресегна самотата

и през прага

с хладните си длани

го прегърна

ръцете ѝ

миришат на сълзи

обидно-лепкави

досадно-приказливи

не пожелавам никому

такава тишина

дори и в непростимото желая

да сме живи

и тази мъка ще се извърви

а белегът от кървавата рана

ще помни всичките щастливи дни

така и трябва

друго не остана

 

*на Павлина

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Лина - Светлана Караколева Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...