Ерато ме погали с перце,
каквото и това да значи.
В тьлпата побесняло псе,
заръфа крачола ми многозначно.
Самотно, като ехо в дере,
без жив човек да ме повтори,
ще се завърна пак -
безпомощно дете,
което с ангели говори.
Макар за кратко, само миг
по пладне жьлта пеперуда
цветята ше дари с прашец.
И твьрдо вярвам -
гледката си струва.
© Христина Комаревска Todos los derechos reservados