Ерато ме погали с перце,
каквото и това да значи.
В тьлпата побесняло псе,
заръфа крачола ми многозначно.
Самотно, като ехо в дере,
без жив човек да ме повтори,
ще се завърна пак -
безпомощно дете,
което с ангели говори.
Макар за кратко, само миг
по пладне жьлта пеперуда
цветята ше дари с прашец.
И твьрдо вярвам -
гледката си струва.
© Христина Комаревска All rights reserved.
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравявам те