Ерато ме погали с перце,
каквото и това да значи.
В тьлпата побесняло псе,
заръфа крачола ми многозначно.
Самотно, като ехо в дере,
без жив човек да ме повтори,
ще се завърна пак -
безпомощно дете,
което с ангели говори.
Макар за кратко, само миг
по пладне жьлта пеперуда
цветята ше дари с прашец.
И твьрдо вярвам -
гледката си струва.
© Христина Комаревска All rights reserved.
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
поздравявам те