12 dic 2010, 21:28

Еремия 

  Poesía » Otra
659 0 1
Нощта запя, когато се събудих
и вперих поглед в новото небе.
И сенките, и себе си учудих
с това, че самотата ме прие.
Прегърнах с радост аз нощта безкрайна -
тъй дълга, както дълъг е денят.
Сърцето ми узна велика тайна -
в спирала се превърна моят път.
Тъга и радост сменя кръговратът
в несекващо усещане за дом.
И ето ме - без страх от резултата,
изгубила потребност от подслон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Гюдорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??