Нощта запя, когато се събудих

и вперих поглед в новото небе.

И сенките, и себе си учудих

с това, че самотата ме прие.

Прегърнах с радост аз нощта безкрайна -

тъй дълга, както дълъг е денят.

Сърцето ми узна велика тайна -

в спирала се превърна моят път.

Тъга и радост сменя кръговратът

в несекващо усещане за дом.

И ето ме - без страх от резултата,

изгубила потребност от подслон.

Отшелник ме наричат гласовете,

които спорят за добро и зло.

Самотник виждат в мен очите слепи,

които смърт очакват след живот.