12.12.2010 г., 21:28 ч.

Еремия 

  Поезия » Друга
662 0 1
Нощта запя, когато се събудих
и вперих поглед в новото небе.
И сенките, и себе си учудих
с това, че самотата ме прие.
Прегърнах с радост аз нощта безкрайна -
тъй дълга, както дълъг е денят.
Сърцето ми узна велика тайна -
в спирала се превърна моят път.
Тъга и радост сменя кръговратът
в несекващо усещане за дом.
И ето ме - без страх от резултата,
изгубила потребност от подслон. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елина Гюдорова Всички права запазени

Предложения
: ??:??