Ерес съм

Poesía » Filosófica

532 1 3

Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.

Купища вещи, сенки зловещи,
чужди души и близки тела.
Стихове пиша нощем на свещи.
Казват, че странна все съм била.

Странна ли? Луда! Да ме прокудят!
Ерес съм, болка, тъжна луна.
Хората спят. Човеците будя...
Никога няма да се променя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, момичета!

2024-09-07T23:38:57+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Да светне Луната с усмивка

Тъжна бъди, но после се поспри.
Не мисли всяка дума, пази си ума!
Нощите са дълги, стелят вълни,
космични сигнали, сърцето издрали .

Не ерес в душа, отрова е тя!
Покълнал адонис, но всичко е орис!
Откъсни бойно, цвете отровно,
да светне Луната с усмивка.... Щастливка !

2024-09-07T21:03:34+03:00
ДИС (Деа)

Точно така!

2024-09-05T11:26:43+03:00

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poesía 4.3K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Poesía 6.3K 4.9

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0