Ерес съм

Poesía » Filosófica

529 1 3

Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.

Купища вещи, сенки зловещи,
чужди души и близки тела.
Стихове пиша нощем на свещи.
Казват, че странна все съм била.

Странна ли? Луда! Да ме прокудят!
Ерес съм, болка, тъжна луна.
Хората спят. Човеците будя...
Никога няма да се променя.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Patrizzia (Надежда Ангелова)

Благодаря ви, момичета!

2024-09-07T23:38:57+03:00
Spring_sunrise (Кремена Арменчева)

Да светне Луната с усмивка

Тъжна бъди, но после се поспри.
Не мисли всяка дума, пази си ума!
Нощите са дълги, стелят вълни,
космични сигнали, сърцето издрали .

Не ерес в душа, отрова е тя!
Покълнал адонис, но всичко е орис!
Откъсни бойно, цвете отровно,
да светне Луната с усмивка.... Щастливка !

2024-09-07T21:03:34+03:00
ДИС (Деа)

Точно така!

2024-09-05T11:26:43+03:00

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poesía 5K 5.0

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Poesía 4.1K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poesía 4.4K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poesía 5.1K 5.0