Ерес съм
Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи,
чужди души и близки тела.
Стихове пиша нощем на свещи.
Казват, че странна все съм била.
Странна ли? Луда! Да ме прокудят!
Ерес съм, болка, тъжна луна.
Хората спят. Човеците будя...
Никога няма да се променя.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Надежда Ангелова Всички права запазени
