Ерес съм
Пари за нищо, хладни огнища,
пепел в очите. Нито искра.
Думите нощем нищя ли нищя,
хората някак да разбера.
Купища вещи, сенки зловещи,
чужди души и близки тела.
Стихове пиша нощем на свещи.
Казват, че странна все съм била.
Странна ли? Луда! Да ме прокудят!
Ерес съм, болка, тъжна луна.
Хората спят. Човеците будя...
Никога няма да се променя.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Надежда Ангелова Все права защищены
