26 ene 2017, 23:51

Еретично

  Poesía
1.3K 2 10

 

Какво си ти? Не си ми път,

стрелка за път – не си ми.

Но водиш ме околовръст

беди необясними.

Благодаря ти! Даваш знак

да припна, да прескоча

ръка невярна, крак на враг,

енигма двупосочна.

С любов и милост, в порив благ

държиш ме за ръката.

Там в края, знам, ме чака мрак,

но аз ще съм рахата.

За милостта ти в този ден

свещица ще припаля.

И както нежност ми е в мен

и камък ще погаля.

Той няма да разцъфне с жар,

не ще ми проговори.

Теб в него ще вградя – в олтар –

и с плам ще ти се моля.

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Какво ли не си причиняваме обичайки?
  • Любовта е винаги еретична.Тя не признава закони и догми.
    Харесах.Поздрав!
  • Благодаря на всички, които отделиха време не само да прочетат, но и да коментират стихчето. Да ви е топла вечерта!
  • Имаме нужда от такива думи, твоите звучат като един личен твой химн!
  • Харесах

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....