Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак
да припна, да прескоча
ръка невярна, крак на враг,
енигма двупосочна.
С любов и милост, в порив благ
държиш ме за ръката.
Там в края, знам, ме чака мрак,
но аз ще съм рахата.
За милостта ти в този ден
свещица ще припаля.
И както нежност ми е в мен
и камък ще погаля.
Той няма да разцъфне с жар,
не ще ми проговори.
Теб в него ще вградя – в олтар –
и с плам ще ти се моля.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
