Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак
да припна, да прескоча
ръка невярна, крак на враг,
енигма двупосочна.
С любов и милост, в порив благ
държиш ме за ръката.
Там в края, знам, ме чака мрак,
но аз ще съм рахата.
За милостта ти в този ден
свещица ще припаля.
И както нежност ми е в мен
и камък ще погаля.
Той няма да разцъфне с жар,
не ще ми проговори.
Теб в него ще вградя – в олтар –
и с плам ще ти се моля.
argonyk
Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
