Какво си ти? Не си ми път,
стрелка за път – не си ми.
Но водиш ме околовръст
беди необясними.
Благодаря ти! Даваш знак
да припна, да прескоча
ръка невярна, крак на враг,
енигма двупосочна.
С любов и милост, в порив благ
държиш ме за ръката.
Там в края, знам, ме чака мрак,
но аз ще съм рахата.
За милостта ти в този ден
свещица ще припаля.
И както нежност ми е в мен
и камък ще погаля.
Той няма да разцъфне с жар,
не ще ми проговори.
Теб в него ще вградя – в олтар –
и с плам ще ти се моля.