Миг31
193 1289
30 oct 2022, 22:17

Еретично 

  Poesía
446 1 4

Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада.
Огромна, черна, широка врата,
отреденото място е там, за Душата да страда
и изкупи голямата малка вина.
Бездънна, огромна примамваща бездна,
гладна  и жадна за нови души,
ще погуби душа ти или ще я върне вълшебна
Докато падаш Галактика нова ти избери!

© Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??