30.10.2022 г., 22:17 ч.

Еретично 

  Поезия
447 1 4

Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада.
Огромна, черна, широка врата,
отреденото място е там, за Душата да страда
и изкупи голямата малка вина.
Бездънна, огромна примамваща бездна,
гладна  и жадна за нови души,
ще погуби душа ти или ще я върне вълшебна
Докато падаш Галактика нова ти избери!

© Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??