Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада.
Огромна, черна, широка врата,
отреденото място е там, за Душата да страда
и изкупи голямата малка вина.
Бездънна, огромна примамваща бездна,
гладна и жадна за нови души,
ще погуби душа ти или ще я върне вълшебна
Докато падаш Галактика нова ти избери!
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
