Oct 30, 2022, 10:17 PM

Еретично 

  Poetry
471 1 4

Понякога е някак тъпо и безенергийно,
няма звезди, няма луна.
Процесът живот тече си стихийно,
душата обвита е в безцветна мъгла.
Отваря се сякаш вратата на Ада.
Огромна, черна, широка врата,
отреденото място е там, за Душата да страда
и изкупи голямата малка вина.
Бездънна, огромна примамваща бездна,
гладна  и жадна за нови души,
ще погуби душа ти или ще я върне вълшебна
Докато падаш Галактика нова ти избери!

© All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??