29 may 2012, 12:17

Еретично

  Poesía
1.2K 3 5

За догмата ви винаги съм ерес.
Във кръглия ви свят не се намествам.
Квадратно неудобен съм. Треперя,
когато вие топлите се с песни.
Защото аз не ви разбирам нотите.
Мен могат да ме стоплят песни птичи.
От всичките ви стойностни животи
избирам своя. В него те обичам.
Това го прави тъжен. Но и истински.
Скициран е от чувства и от рани.
Стихотворенията ми по листите,
дори и да останат неразбрани,
аз знам, че са закърмени от тебе,
от моите приятели, от птиците.
Красиво е в света да бъдеш ерес,
когато любовта е инквизиция.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мартин Спасов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...