Еретично
За догмата ви винаги съм ерес.
Във кръглия ви свят не се намествам.
Квадратно неудобен съм. Треперя,
когато вие топлите се с песни.
Защото аз не ви разбирам нотите.
Мен могат да ме стоплят песни птичи.
От всичките ви стойностни животи
избирам своя. В него те обичам.
Това го прави тъжен. Но и истински.
Скициран е от чувства и от рани.
Стихотворенията ми по листите,
дори и да останат неразбрани,
аз знам, че са закърмени от тебе,
от моите приятели, от птиците.
Красиво е в света да бъдеш ерес,
когато любовта е инквизиция.
© Мартин Спасов All rights reserved.
Защо нямаш нови стихове? Всичко, което прочетох дотук ми допадна страшно много...
