24 sept 2007, 10:06

ЕСЕН

  Poesía
859 0 11
Пристигна пожълтяла есента.
Небето се намръщи. Заваля.
Отлитнаха и птичите ята
в далечна, топла някаква страна.

Тревичките от мъка пожълтяха.
Врабчетата под стряхата се свряха,
дърветата зарониха листа,
разбрали, че дошла е есента.

Тя беше толкова красива,
пъстра, многоцветна и щастлива.
В училище децата пяха песен
за току-що дошлата есен.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ивайло Валентинов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Стиха ти се рони като песен,Ивчо!!!Прекрасно си го нарисувал с думи!Приеми поздравленията ми!!!
  • Стани като татко си... И по-голям... Напред и нагоре!

    * Гушкам те, Ивчо!
  • С удоволствие чакам колекцията ти от годишните времена!Идеята ти е великолепна и толкова по детски чиста!!! Успех мило дете!
  • Успехи!
    Пиши!Чети!Гледай!
    Попътен вятър, младежо!
  • Браво!!!
    Поздрав и от мен!

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...