Sep 24, 2007, 10:06 AM

ЕСЕН

  Poetry
853 0 11
Пристигна пожълтяла есента.
Небето се намръщи. Заваля.
Отлитнаха и птичите ята
в далечна, топла някаква страна.

Тревичките от мъка пожълтяха.
Врабчетата под стряхата се свряха,
дърветата зарониха листа,
разбрали, че дошла е есента.

Тя беше толкова красива,
пъстра, многоцветна и щастлива.
В училище децата пяха песен
за току-що дошлата есен.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ивайло Валентинов All rights reserved.

Comments

Comments

  • Стиха ти се рони като песен,Ивчо!!!Прекрасно си го нарисувал с думи!Приеми поздравленията ми!!!
  • Стани като татко си... И по-голям... Напред и нагоре!

    * Гушкам те, Ивчо!
  • С удоволствие чакам колекцията ти от годишните времена!Идеята ти е великолепна и толкова по детски чиста!!! Успех мило дете!
  • Успехи!
    Пиши!Чети!Гледай!
    Попътен вятър, младежо!
  • Браво!!!
    Поздрав и от мен!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...