есен
ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!
Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.
Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!
И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!
И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце
сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!
Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата
и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата!
1967 г. гр. Русе
© Георги Минчев Todos los derechos reservados
Свързани произведения
Comentarios
-
...благодаря Ви Руми и Анастасия!Стихчето е от моята младост ,но си го обичам!То е част от моя живот....!
-
Прекрасно е! Описал си есента много образно! Макар и малко тъжен сезон, eсента си има своята обаятелност, както и всеки сезон носи със себе си по нещо красиво! Благодаря ти, Георги, за тази нежна "усмивка от старите ленти"!
-
https://www.yotube.com/watch?v=_FyTtqs3yPk
-
Много нежно - есенно..., звучи като песен и навява спокойствие...!!!
Propuestas
© 2003-2024, Georgi Kolev. Todos los derechos reservados. Las obras son propiedad de sus autores.
