20 ago 2015, 11:04

есен

1.1K 0 4

                              ЕСЕН

    /усмивки от старите ленти.../

 

Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.

Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.

 

В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!

Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.

 

Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!

И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!

 

И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце

сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!

 

Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата 

и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата!

 

 

1967 г.  гр. Русе

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Георги Минчев Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ...благодаря Ви Руми и Анастасия!Стихчето е от моята младост ,но си го обичам!То е част от моя живот....!
  • Прекрасно е! Описал си есента много образно! Макар и малко тъжен сезон, eсента си има своята обаятелност, както и всеки сезон носи със себе си по нещо красиво! Благодаря ти, Георги, за тази нежна "усмивка от старите ленти"!
  • https://www.yotube.com/watch?v=_FyTtqs3yPk
  • Много нежно - есенно..., звучи като песен и навява спокойствие...!!!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....