Aug 20, 2015, 11:04 AM

есен

  Poetry » Love
1.1K 0 4

                              ЕСЕН

    /усмивки от старите ленти.../

 

Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.

Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.

 

В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!

Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.

 

Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!

И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!

 

И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце

сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!

 

Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата 

и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата!

 

 

1967 г.  гр. Русе

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Георги Минчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • ...благодаря Ви Руми и Анастасия!Стихчето е от моята младост ,но си го обичам!То е част от моя живот....!
  • Прекрасно е! Описал си есента много образно! Макар и малко тъжен сезон, eсента си има своята обаятелност, както и всеки сезон носи със себе си по нещо красиво! Благодаря ти, Георги, за тази нежна "усмивка от старите ленти"!
  • https://www.yotube.com/watch?v=_FyTtqs3yPk
  • Много нежно - есенно..., звучи като песен и навява спокойствие...!!!

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...