ЕСЕН
/усмивки от старите ленти.../
Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.
Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.
В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!
Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.
Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!
И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!
И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце
сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!
Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата
и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата! ...