bulgeomin (Георги Минчев)
14 146
20 авг. 2015 г., 11:04

есен 

  Поэзия » Любовная
797 0 4

                              ЕСЕН

    /усмивки от старите ленти.../

 

Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.

Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.

 

В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!

Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.

 

Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!

И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!

 

И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце

сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!

 

Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата 

и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата!

 

 

1967 г.  гр. Русе

 

© Георги Минчев Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • ...благодаря Ви Руми и Анастасия!Стихчето е от моята младост ,но си го обичам!То е част от моя живот....!
  • Прекрасно е! Описал си есента много образно! Макар и малко тъжен сезон, eсента си има своята обаятелност, както и всеки сезон носи със себе си по нещо красиво! Благодаря ти, Георги, за тази нежна "усмивка от старите ленти"!
  • https://www.yotube.com/watch?v=_FyTtqs3yPk
  • Много нежно - есенно..., звучи като песен и навява спокойствие...!!!
Предложения
: ??:??