есен

Поезия » Любовна

1.1K 0 4

ЕСЕН

/усмивки от старите ленти.../

Вън тихо дъжд ромоли, нежно гали листата.

Разстилат се тежки мъгли, обхваща ни есен крилата.

В душата ми есен дъждовна, в очите ми тъжни лъчи!

Край мен тишината гробовна разнищва последни мечти.

Край мен ти минаваш тъй често, край мен, значи близо си ти!

И все пак ти си толкоз далечна, като дъждовни мечти!

И тихо мъглата се стели и с нежните свои ръце

сковава мечтите ми смели, сковава мойто сърце!

Вън тихо дъжд ромоли, вън тихо капят листата

и виждам - от всички страни обхваща ме есен крилата!

1967 г. гр. Русе

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Коментари

bulgeomin (Георги Минчев)

...благодаря Ви Руми и Анастасия!Стихчето е от моята младост ,но си го обичам!То е част от моя живот....!

2015-08-21T16:40:15+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно е! Описал си есента много образно! Макар и малко тъжен сезон, eсента си има своята обаятелност, както и всеки сезон носи със себе си по нещо красиво! Благодаря ти, Георги, за тази нежна "усмивка от старите ленти"!

2015-08-21T10:47:32+03:00
vilflovers (Виолета Минчева)

https://www.yotube.com/watch?v=_FyTtqs3yPk

2015-08-20T19:51:15+03:00
Eva55 (Евелина Стоянова)

Много нежно - есенно..., звучи като песен и навява спокойствие...!!!

2015-08-20T11:38:09+03:00