30 sept 2009, 17:22

Есен

685 0 4

 

 

 

                   Вятърът прегръща

                   сламените чучела в полето,

                   разрошва плитките им,

                   играе си на жмичка със

                   непослушните зърна

                                                   на лозите,

                   тича след алените коне

                   на задъхания залез...

 

 

                  Дъждът уморено е клекнал

                  с въдица в ръката

                  край тумбестото дъно

                                             на реката,

                  за да улови последните

                                                златоперки

                 на лятното равноденствие.

 

 

                 Над тях небето си остава същото,

                 но вече ниско... 

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Янко Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...