Есен
Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна
на лозите,
тича след алените коне
на задъхания залез...
Дъждът уморено е клекнал
с въдица в ръката
край тумбестото дъно
на реката,
за да улови последните
златоперки
на лятното равноденствие.
Над тях небето си остава същото,
но вече ниско...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Янко Всички права запазени
