Есен
Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна
на лозите,
тича след алените коне
на задъхания залез...
Дъждът уморено е клекнал
с въдица в ръката
край тумбестото дъно
на реката,
за да улови последните
златоперки
на лятното равноденствие.
Над тях небето си остава същото,
но вече ниско...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Янко Все права защищены
