Вятърът прегръща
сламените чучела в полето,
разрошва плитките им,
играе си на жмичка със
непослушните зърна
на лозите,
тича след алените коне
на задъхания залез...
Дъждът уморено е клекнал
с въдица в ръката
край тумбестото дъно
на реката,
за да улови последните
златоперки
на лятното равноденствие.
Над тях небето си остава същото,
но вече ниско...
© Янко All rights reserved.
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
