27 sept 2022, 19:38

Есен 2022 г.

  Poesía
1.5K 0 2

ЕСЕН 2022 г.
Румяна Маринова

Красива до болка
като детска рисунка.
В живопис талантлива
превръщаш света.
Пейзажи, натюрморти,
цветни феерии,
рисува твойта
меланхолична душа.

Платно и палитра
за теб е природата,
тихо притихнала
под хладния дъжд.

Жълто си взела от минзухарите есенни,
от дюлите зрели, малки слънца.
Сините сливи на небето приличат.
Тиквите греят с оранжева светлина.
Кафяви са мушмулите в нашия двор,
и пъстри листата на всяко дърво.
Слънчогледите вече
са свели глава
с черни очи като срамежлива девойка.
Гроздове зрели – сълзи – кехлибар,
къпини и дренки червени.

Добавят твойта богата палитра.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Румяна Маринова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...