16 sept 2019, 8:53

Есен

  Poesía » Otra
729 1 1

 

Пристъпва тихо есента на пръсти,

като начало с утрините хладни.

Покапват жълтеникави листа откъснати,

а върховете на горите леко се ожарят.

 

И лятото си тръгва бавно без тъга,

измина просто неговото време.

В небето вече няма я дъждовната дъга,

и цветове различни утре ще приемем.

 

Денят смалява се и нощите са дълги,

от рано утрини са вече заздрачени.

Настъпва просто есента тъй тиха,

изящна, но прекрасно пременена.

 

Но тя е още жар, а за леда е рано,

и жежко още си е пладне докато преваля.

Дървета плодни гонят ни за зима мисълта,

поне октомври докато се изтъркаля.

 

И тя прекрасна е, жена красива,

и леко посребрена в свойта зрялост.

Но любовта на есента е още дива,

и златна връща ни във лятната ни младост

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петър Петров Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...