Пристъпва тихо есента на пръсти,

като начало с утрините хладни.

Покапват жълтеникави листа откъснати,

а върховете на горите леко се ожарят.

И лятото си тръгва бавно без тъга,

измина просто неговото време.

В небето вече няма я дъждовната дъга,

и цветове различни утре ще приемем.

Денят смалява се и нощите са дълги,

от рано утрини са вече заздрачени.

Настъпва просто есента тъй тиха,

изящна, но прекрасно пременена.

Но тя е още жар, а за леда е рано,

и жежко още си е пладне докато преваля.

Дървета плодни гонят ни за зима мисълта,

поне октомври докато се изтъркаля.

И тя прекрасна е, жена красива,

и леко посребрена в свойта зрялост.

Но любовта на есента е още дива,

и златна връща ни във лятната ни младост