Пристъпва тихо есента на пръсти,
като начало с утрините хладни.
Покапват жълтеникави листа откъснати,
а върховете на горите леко се ожарят.
И лятото си тръгва бавно без тъга,
измина просто неговото време.
В небето вече няма я дъждовната дъга,
и цветове различни утре ще приемем.
Денят смалява се и нощите са дълги,
от рано утрини са вече заздрачени.
Настъпва просто есента тъй тиха,
изящна, но прекрасно пременена.
Но тя е още жар, а за леда е рано,
и жежко още си е пладне докато преваля.
Дървета плодни гонят ни за зима мисълта,
поне октомври докато се изтъркаля.
И тя прекрасна е, жена красива,
и леко посребрена в свойта зрялост.
Но любовта на есента е още дива,
и златна връща ни във лятната ни младост
© Петър Петров Все права защищены