Есен

След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.

Аз още чакам светли дни,
цветя от слънцето огрени,
площади пълни с светлини
от вяра и любов родени.

А все тъй времето лети,
безспир към зимата ни носи,
забравя старите мечти
и нерешените въпроси.

Но само с вяра ще спасим
на бъдещето ни мечтите,
надеждите ще възродим
и пак ще грейнат светлините.