6 окт. 2024 г., 20:17
След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни,
цветя от слънцето огрени,
площади пълни с светлини
от вяра и любов родени.
А все тъй времето лети,
безспир към зимата ни носи,
забравя старите мечти
и нерешените въпроси. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация