Есен
След дълга нощ от тъмнината
изплува есенният ден,
дъждът потропва по стъклата
и вее вятърът студен.
Аз още чакам светли дни,
цветя от слънцето огрени,
площади пълни с светлини
от вяра и любов родени.
А все тъй времето лети,
безспир към зимата ни носи,
забравя старите мечти
и нерешените въпроси.
Но само с вяра ще спасим
на бъдещето ни мечтите,
надеждите ще възродим
и пак ще грейнат светлините.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Огнян Железов Всички права запазени
