3 oct 2025, 6:54

Есен

198 0 0


Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.

 

Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте —
леден крал, мракът иде.

 

Вятърът вие като вълчица,
над заснежените гнезда!...
В храстите — болен щъркел
плаче за света през нощта.

 

Всеки лист е тиха клетва,
че животът ни ще отмре...
Всяка есен е уж последна,
а всеки миг — смях и рана.

 

И когато всичко свърши,
гроб от злато ще блести,
а в мълчанието звездно, 
пролетта пак ще се роди!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Гюрхан Todos los derechos reservados ✍️ Sin IA

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...