Есен

Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.

Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте —
леден крал, мракът иде.

Вятърът вие като вълчица,
над заснежените гнезда!...
В храстите — болен щъркел
плаче за света през нощта.

Всеки лист е тиха клетва,
че животът ни ще отмре...
Всяка есен е уж последна,
а всеки миг — смях и рана.

И когато всичко свърши,
гроб от злато ще блести,
а в мълчанието звездно, 
пролетта пак ще се роди!