Oct 3, 2025, 6:54 AM

Есен

196 0 0


Спи гората в долината,
окапват жълти листата
и раздиплят съня-воал.

 

Слънцето бавно гасне,
сянката зловеща расте —
леден крал, мракът иде.

 

Вятърът вие като вълчица,
над заснежените гнезда!...
В храстите — болен щъркел
плаче за света през нощта.

 

Всеки лист е тиха клетва,
че животът ни ще отмре...
Всяка есен е уж последна,
а всеки миг — смях и рана.

 

И когато всичко свърши,
гроб от злато ще блести,
а в мълчанието звездно, 
пролетта пак ще се роди!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Гюрхан All rights reserved. ✍️ No AI Used

Comments

Comments

Editor's choice

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...