17 dic 2015, 18:37  

Есен 5 

  Poesía » Filosófica
377 0 2

В очакване на края

стене моята душа.

И ще си отида във безкрая

в ледена тъма.

 

Нощ спуска се навън  –

вехнат есенни цветя.

И в мрачен сън

ще ме изпрати вечността.

© Георги Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • ..........


    В очакване на края
    стене моята душа.
    пътувам към безкрая
    във ледена тъма.

    Нощта се спуска вън -
    вехнат есенни цветя.
    И като в кошмарен сън
    прегръщам вечността.
  • Не бива така! Твоят създател те обича и те чака! Той е светлина, любов и вечна радост! Трябва само да повярваш и да го призовеш!
Propuestas
: ??:??