Есен 5

Poetry » Philosophical

594 0 2

С мъката пълен ни е животът,

като всичко той си има край,

но бъди смирен, не кат скотът,

Бог ни посочва път, що знай!

Болка ще има в нашата есен,

но смисъла ще открием ние,

след всичко ще запеем песен,

Господ изхода ще ни разкрие!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

plamen-p (Пламен Порчев)

..........

В очакване на края
стене моята душа.
пътувам към безкрая
във ледена тъма.

Нощта се спуска вън -
вехнат есенни цветя.
И като в кошмарен сън
прегръщам вечността.

2016-02-11T23:50:06+02:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Не бива така! Твоят създател те обича и те чака! Той е светлина, любов и вечна радост! Трябва само да повярваш и да го призовеш!

2015-12-19T00:52:05+02:00

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0