17.12.2015 г., 18:37  

Есен 5

593 0 2

С мъката пълен ни е животът,

като всичко той си има край,

но бъди смирен, не кат скотът,

Бог ни посочва път, що знай!

 

Болка ще има в нашата есен,

но смисъла ще открием ние,

след всичко ще запеем песен,

Господ изхода ще ни разкрие!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Георги Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • ..........


    В очакване на края
    стене моята душа.
    пътувам към безкрая
    във ледена тъма.

    Нощта се спуска вън -
    вехнат есенни цветя.
    И като в кошмарен сън
    прегръщам вечността.
  • Не бива така! Твоят създател те обича и те чака! Той е светлина, любов и вечна радост! Трябва само да повярваш и да го призовеш!

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...