29 dic 2006, 9:51

''Есен''

  Poesía
1.3K 0 3
  Есен

Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса.
И под есенни снежинки нежно вървя,
чадъра вкъщи оставих - не ми е нужен сега.
Рони се мек дъждец,
тъжен и лек,
върху кажата бяла капки се стичат,
по очите, по ръцете,
да се докосват те обичат.
И есенният вятър към полет подтиква,
върху крилете му аз да се кача,
да замина с него надалеч,
към ново море от чудеса.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Няма Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • запалих си подметките от бягане ще взема да те послушам - ще си пиша и ще си скубя косите как за толкова години не съм забелязала есенните снежинки
  • много противоречия... хем "И под есенни снежинки нежно вървя", хем "Рони се мек дъждец,
    тъжен и лек,". някак си не ми се връзва... мисля, че би трябвало да го преработиш.
  • Хареса ми

Selección del editor

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...