Dec 29, 2006, 9:51 AM

''Есен''

  Poetry
1.3K 0 3
  Есен

Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса.
И под есенни снежинки нежно вървя,
чадъра вкъщи оставих - не ми е нужен сега.
Рони се мек дъждец,
тъжен и лек,
върху кажата бяла капки се стичат,
по очите, по ръцете,
да се докосват те обичат.
И есенният вятър към полет подтиква,
върху крилете му аз да се кача,
да замина с него надалеч,
към ново море от чудеса.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Няма All rights reserved.

Comments

Comments

  • запалих си подметките от бягане ще взема да те послушам - ще си пиша и ще си скубя косите как за толкова години не съм забелязала есенните снежинки
  • много противоречия... хем "И под есенни снежинки нежно вървя", хем "Рони се мек дъждец,
    тъжен и лек,". някак си не ми се връзва... мисля, че би трябвало да го преработиш.
  • Хареса ми

Editor's choice

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...