29.12.2006 г., 9:51

''Есен''

1.3K 0 3
  Есен

Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса.
И под есенни снежинки нежно вървя,
чадъра вкъщи оставих - не ми е нужен сега.
Рони се мек дъждец,
тъжен и лек,
върху кажата бяла капки се стичат,
по очите, по ръцете,
да се докосват те обичат.
И есенният вятър към полет подтиква,
върху крилете му аз да се кача,
да замина с него надалеч,
към ново море от чудеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • запалих си подметките от бягане ще взема да те послушам - ще си пиша и ще си скубя косите как за толкова години не съм забелязала есенните снежинки
  • много противоречия... хем "И под есенни снежинки нежно вървя", хем "Рони се мек дъждец,
    тъжен и лек,". някак си не ми се връзва... мисля, че би трябвало да го преработиш.
  • Хареса ми

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...