29.12.2006 г., 9:51

''Есен''

1.3K 0 3
  Есен

Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса.
И под есенни снежинки нежно вървя,
чадъра вкъщи оставих - не ми е нужен сега.
Рони се мек дъждец,
тъжен и лек,
върху кажата бяла капки се стичат,
по очите, по ръцете,
да се докосват те обичат.
И есенният вятър към полет подтиква,
върху крилете му аз да се кача,
да замина с него надалеч,
към ново море от чудеса.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Няма Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • запалих си подметките от бягане ще взема да те послушам - ще си пиша и ще си скубя косите как за толкова години не съм забелязала есенните снежинки
  • много противоречия... хем "И под есенни снежинки нежно вървя", хем "Рони се мек дъждец,
    тъжен и лек,". някак си не ми се връзва... мисля, че би трябвало да го преработиш.
  • Хареса ми

Избор на редактора

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...