29 дек. 2006 г., 09:51

''Есен''

1.3K 0 3
  Есен

Тиха, тиха есен
падащи листа,
море от багри,
море от чудеса.
И под есенни снежинки нежно вървя,
чадъра вкъщи оставих - не ми е нужен сега.
Рони се мек дъждец,
тъжен и лек,
върху кажата бяла капки се стичат,
по очите, по ръцете,
да се докосват те обичат.
И есенният вятър към полет подтиква,
върху крилете му аз да се кача,
да замина с него надалеч,
към ново море от чудеса.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Няма Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • запалих си подметките от бягане ще взема да те послушам - ще си пиша и ще си скубя косите как за толкова години не съм забелязала есенните снежинки
  • много противоречия... хем "И под есенни снежинки нежно вървя", хем "Рони се мек дъждец,
    тъжен и лек,". някак си не ми се връзва... мисля, че би трябвало да го преработиш.
  • Хареса ми

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...