7 sept 2017, 23:43

Есен е 

  Poesía » Otra
835 2 1
Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща
на пустинен рицар във съня му.
Или колко липси с него ме събра,
щом осъмнала съм аз на рамото му.
И след онзи катастрофен ден
на раздяла, сълзи и на горест.
Нивга във любов не се заклех.
Ничия съм, Или своя си до кост. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Евгения Тодорова Todos los derechos reservados

Propuestas
: ??:??