Листи се пилеят, като звън
на кристали вдигнали наздравици.
Хризантемите разцъфнали навън
ми напомнят за какви ли не небивалици...
Че съм аз принцесата в ноща
на пустинен рицар във съня му.
Или колко липси с него ме събра,
щом осъмнала съм аз на рамото му.
И след онзи катастрофен ден
на раздяла, сълзи и на горест.
Нивга във любов не се заклех.
Ничия съм, Или своя си до кост. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up